"Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предраз-съдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно същество се покрива с тежка-та броня на егото. И чак след години инстинктивно схваща-ме, че ни е било отнето някак-во жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък ... ние ставаме търсачи."

ПЕТЕР МАТИСЕН